Тук може да видите снимки от концерта:
Не се сърдете, че помествам тази статия в нашата готик-търсачка. Но имайте малко милост към мен. Все пак това е любимата ми група!
Моля, ако имате снимки от концерта и искате да ги споделите с други фенове, които не можаха да снимат Megadeth, пратете ги на този имейл: nev.prahova@gmail.com . Благодаря ви!
Megadeth в София
Когато погледна назад в дните, когато се питах дали наистина e възможен концерт на тази група след толкова разпадане, събиране, напускане на музиканти, виждам, че вече не съм я приемала много насериозно. Но все пак и при най-малкия слух за концерт на Megadeth сърцето ми подскача диво. Явно съм позабравила каква емоция е да си фен на такава група. И така, стига лирични отклонения. Има време и за тях, но по-нататък в статията, защото това ще е наистина една емоционална статия. Приемете я като едно разказче, което малко редактирах, защото прочитайки рецензията си, се оказа толкова емоционална, че направо ми се видя тъпа (?!).
И така, няма как, извадих от гардероба архивната си тениска, която бе леко проядена от молци и пораздърпана, но на която се четеше гордият надпис: Мegadeth и името на любимият ми албум, с който съм израснала, “Youthanasia”.
Значи събрахме се около 10-ина приятели в 18.30 пред зала “Фестивална” и решихме да не влизаме веднага, а да изпием по една – две – три – четири – пет бири за кураж. Така заседнахме в една “квартална кръчма”. Към 19 видяхме как един автобус, пълен с метали от Скопие пристигна. Бяхме развеселени от факта, че ще има толкова македонски побратими сред нас. Пред Фестивална не бе голямо гъмжило, но предположих, че феновете вече са вътре. Знам, че в България има много фенове на Megadeth, но не знаех какво да очаквам.
Тогава към 20.15 след задружно ползване на тоалетните вече се престрашихме и влезнахме в залата. Тогава в душицата ми усетих оня трепет, дето Ботев го е изпитал когато се е борил за родината си. Видях, една препълнена зала с развълнуван народ, готов за метъл-война с една от най-великите траш-банди. Неописуемо щастие, което ме върна с няколко години назад, колкото и да съм млада. Някак лицемерието на ежедневието ни превръща в роби. На такива концерти излизаме от "Матрицата" поне за малко. А все пак, бога ми, Мегадет са това бре!
И така отидохме напред и малко се разпръснахме. Едни от нас отидоха напред от дясно на сцената, други намериха място на трибуните, а ние с моя брат и още 3-ма приятели отидохме до загражденията най-отпред отляво, за да бъдем колкото се може по-близо до сцената. Огледах се назад и онемях само като видях феновете - Ready to (rock’n) roll както се казва. Радост за заслепените ми от гадост напоследък очи.
Как да кажа... Не знам дали другите го чувстват по същия начин, но това да си фен на Mеgadeth е нещо много специално – те и са номер едно, и не са. За нас те винаги са били най-добрата, най-легендарната група за времето си, а всъщност винаги някой застава над тях. Така ние някак забравяме какво всъщост представлява тази група е за нас. На този паметен 20 юни си припомняме.
И ето, о слава на всички богове, ТЕ СЕ ПОЯВИХА!!!
Явно наистина дойдохме по-късно, защото не разбрахме, че подгряващите групи са минали. Точно преди да излезнат на сцената се чу ужасен грохот, сякаш се срутваха камъни върху главите ни. Не очаквах да излезнат толкова бързо и толкова навреме! Бях шокирана!Боже! Аз полудях - Мегадет батка, съвсем на живо!!! Бях досущ като детенце, намиращо се в Дисниленд. Не можах да се сдържа и съвсем истерично си полудях. Видях моите идоли, с които израснах и станах човек.
Това се случи някъде към 20.25. Дейв Мъстейн развя русата си коса в неостаряващата си прическа под интрото но Blackmail Тhe Universe. За миг забравих наскоро навехнатия си глезен и скачах като обезумяла. Кенгурутата ряпа да ядат. Нямах време да се подготвя емоционално за концерта и не знаех каква ще е първоначалната ми реакция. Затова се получи много естествена и дива - първо започнах да се смея като ненормална истерично; мисля, че бях изпаднала в нервен шок (е, не чак толкоз, ама все пак, мамооо), закривах с ръце устата си, гледах и се пулех срещу човека Дейв Мъстейн. Той бе на 5 метра от нас, беше позитивен, енергичен, по-велик от всякога – просто същият зъл Дейв, плюеш в микрофона с гняв. Всеки, който е видял най-великата за него група и е останал очарован от концерта, знае за какво говоря. Юнаците забиха няколко песни една след друга без да се спрат и най-накрая след 15 минути свирня като за световно, Мъстейн проговори и честно казано не се сещам какво каза човекът. Но това няма никакво значение. Било е “Good Evening” навярно, тъй като е много лаконичен и зъл. Хората казват, че геният е или луд, или гадняр. Mustaine е от втория тип. Обеща ни два часа жива и тежка музика от всичките им легендарни албуми. А публиката, публиката! Избухвахме като вихър на всяка песен, зашото всяка песен носеше емоции от старо време, а дори песните от новия албум ни бяха вече до болка познати, поне на нас, които бяхме най-отпред - най-ненормалните фенове. Има хора, кото са чакали този концерт десетки години. Представям си как са се почувствали. Толкова овации не съм виждала. Групата е една от легендарните траш-метъл банди, а този стил се свързва с бързина, виртуозни китарни сола, изключителна сила, която е смесена с много чувства. Затова публиката е колкото ентусиазирана и куфееща, толкова и развълнувана, и почти просълзена от емоции. Отвреме-навреме се оглеждах около себе си. Хората се усмихваха, някои плачеха. Лудница! Но със сигурност всички бяха щастливи. Колкото до мен аз бях като ужилена и скачах като заек в криза на мега-супер-хипер-турбо-свръхекзалтация! Брат ми, който бе до мен, стои на едно място и гледа в земята. Изкрещях в ухото му какво има, а той ми викна: “Просто съм в шок. Ще ми мине.” После си навакса човекът. Всеки преживя срещата с групата по различен начин. Честно казано нямах много време да гледам около себе си, зашото бях изключително заета с припяването и куфеенето в такт с музиката, а това е трудна задача. Обаче който е бил на метъл концерт, знае, че това няма никакво значение.
И така, групата изпълни почти наведнъж Blackmail The Universe от новия албум “The System Has Failed”(2004), Set the World Afire от вече 15-годишния “So Far, So Good… So What”, емблемата Hangar 18, която е като символът на траш-метъла (дано повече хора мислят така), The Scorpion пак от последния, Wake Up Dead от “Peace Sells…But Who’s Buying” от далечната 1986, но изсвирена с една такава енергия, все едно Мъстейн вчера я е написал. Мисля, че точно след тази песен Мъстейн проговори, след което забиха любимата на много хора песен In My Darkest Hour (“So Far, So Good… So What”,1988). Заредиха се легендарни сола, неостаряващи припеви, тежки ритми, големи емоции. Всичко това бе свързано с един грандиозен купон, празник на метъла, балсам за метълската душааа. Следващата песен She-Wolf (“Cryptic Writings”,1997) бе посветена на “the women of Sofia”. Така ние бяхме поздравени от Дейв Мъстейн, за което се поизчервихме малко, ха-ха. Последва Тhe Reckoning day от “Youthanasia”(1994), чието китарно интро заби здраво и накара публиката да се раздвижи добре. Не очаквах да свирят тази песен и честно много се зарадвах. Получи се добра изненада. Но нека поговорим за ударната вълна на Angry Again (“Hidden Treasures”, 1995), която бе зашеметяваща. Публиката изгригна за пореден път, този път почти смъртоносно. Ако не сте присъствали на концерта, не можете да си представите що за чудо бе това. Цялата зала размахваше юмруци в ритъм и крещеше текста на песента. Имаше и влюбени двойки, разгорещени от емоцията, хмм. Но тъкмо към края на песента, когато си мислихме, че ще има почивка, Megadeth не ни го позволиха. Двамата китаристи, единият от които естествено е самият дявол Мъстейн, застанаха под единствената оставена светлина от прожектор и започна баладичната A Tout Le Monde (Youthanasia) (тъй като по една нещастна случайност уча френски, нека преведа френския припев на песента: “A tout le monde, a tout mes amis, je vous aime, je dois partir” - “На всички, на всички мои приятели, обичам ви, трябва да тръгвам”). Тя обаче прерасна в хегемония на дисторжъни и в едно от ядрата на концерта. Бяхме пометени от силата на звука. Народът се дереше жестоко, напрежението ескалира и прерасна в Die Dead Enough – първият сингъл от последния албум. Последва разбиващото със солата си парче Tornado Of Souls от струващия ми се вече античен албум “Rust In Peace”. Но антиката бе извадена от прахта и изсвирена с неостаряващ хъс. Не можех да си обясня как Дейв Мъстейн е запазил същия ентусиазъм и разбиваща мощ, с които пее и свири. Този човек просто не е остарял. а вече има деца на по 12 години. Нека кажем две думи и за музикантите на Мъстейн, които направиха много стабилен и добър концерт, и се справиха с умопомрачаващите сола на Марти Фридман (китарист на Megadeth от 1990 до 2000) и тупаниците на Ник Менца (барабанист 1990-1997). Изпълниха ни Kick The Chair (“The System Has Failed”)( и верно ни сритаха), Skin O’ My Teeth (“Countdown To Extinction”), Return To Hangar (“The World Needs A Hero”,2001), Back In The Day (едно от любимите ми парчета от новия албум).
Много хора чакаха и този момент, в който Мегадет забиха откриващата песен на албума “Cryptic Writings”(1997), с който много от младежите прослушаха групата тук в България. А именно Trust! Имаше доста разчувствани хора, сред които най-вече беше женската част от публиката. Много хора по трибуните на Фестивална станаха на крака и очастваха дейно в тържеството. През целия концерт Дейв минаваше ту на единия край на сцената, ту на другия и контактуваше с публиката, което аз изключително уважавам в една световноизвестна група. Другите музиканти също свиреха близо до публиката, освен разбира се барабаниста, който тупаше барабаните, снабдени с един вентилатор, който развяваше косата му и го охлаждаше. Всички щяхме да се подпалим ако не ни поляха с вода в един момент.
Продължихме със Sweating Bullets (1992), която Мъстейн искаше първо да отгатнем, изсвирвайки само началото, мръсникът ;). След песента последва пауза. Вече беше късно и аз си казах, че е крайно време за химна на Мегадет, с който станаха известни по света и у нас. Така и стана.
Megadeth сринаха сцената със Symphony of Destruction от емблематичния албум “Countdown to Extinction”. И ние им помогнахме в това тяхно начинание. Това действително трябва да се види наживо. Лудницата беше пълна, чувствах звуковата вълна право в себе си, която удряше телата ни в ритъма на песента. Публиката пя заедно с Мъстейн, а въздухът вече не достигаше. Юмруците бяха високо над главите и удряха в празното пространство: “The earth starts to rumble”. И наистина земята се разтресе под краката ни.
След покъртителното изпълнение на “хита” на групата, тя зарадва и най-старите и верни фенове като завърши това разбиващо представление с Peace Sells от едноименния албум от 1986-а. Публиката куфя в убийственото темпо на песента и изпя сама всеки припев без помощта на Дейв, който гледаше доволно и кимаше. "If there's a new way, i'll be the first in line". Единственият път е пътят на Мегадет, тогава и сигурно само тогава имахме възможност да ги видим.
Машината Мъстейн мина от всички страни на сцената, поздрави всички фенове, каза че ги обича няколко пъти с разтворени обятия. След което групата излезна.
Последва задължителният бис, който се състоеше от една единствена песен от Rust In Peace, a именно Holy Wars… The Punishment Due. Това бе краят на една приказка, една сбъдната мечта, един сън, просто един концерт, всеки може да си го нарече както иска. Мъстейн благодари на публиката с любящ глас и потвърди още веднъж, че българската публика “is such a great audience”. След края на изпълнението музикантите, странно свежи след тоз концерт, хвърлиха що имаха приспособления за свирене и зарадваха феновете. Хванаха се за ръце и се поклониха, а ние ги аплодирахме заслужено. Скандирахме дълго “Мегадет” и “Дейв”. Музикантите бяха стриктнии не излезнаха втори път.
И така, нека запазим спомена. Едно време заспивах с мисълта: “Няма ама никаква надежда Мегадет да дойдат в България”. Нека си спомним за онова време и да се радваме на това, което преживяхме, защото Дейв Мъстейн е един-единствен, и няма втора група като неговата! За някои това наистина е най-добрата метъл банда, съществувала някога. И случайно аз съм от тези, които мислят така! ХА-ХА!!
Честито!
SETLIST:
- Blackmail The Universe
- Set the World Afire
- Hangar 18
- The Scorpion
- Wake Up Dead
- In My Darkest Hour
- She-Wolf (песента бе поздрав за всички Софиянки :)
- Тhe Reckoning day
- Angry Again (тук публиката полудя)
- A Tout Le Monde (тук още повече - изригнахме)
- Die Dead Enough
- Tornado of Souls
- Kick the Chair
- Skin O' My Teeth
- Return to Hangar
- Back in the Day
- Trust (тук градусите отново се покачиха до + безкрайност)
- Sweating Bullets
- Symphony of Destruction (тук вече срутихме Фестивална)
- Peace Sells (публиката пя припева сама - Дейв гледаше доволно)
Бис:
21. Holy Wars
Преди да тръгнем за концерта направихме няколко снимки (на самия концерт както обикновено беше забранено снимането):
